„МОРСКОТО КАЗИНО” („МОРСКОЕ КАЗИНО”)
Елка Няголова (р. 1952 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Галина Климова
Елка Няголова
МОРСКОТО КАЗИНО
Солеят на мама
във старото морско казино
е синя петуния
сред шумния вечерен дансинг.
Далече е още
за всички ни дългата зима.
Щастлив е баща ми,
в ръка със своята дама.
Луната е чучур,
над нашата маса наведен
и сякаш налива
във чашите ни не вино,
а ангелски тайни,
които шушукат във вените,
подобно на млада,
изпита на екс медовина.
Тангото е старо,
тангото е толкова старо,
че свят ми се вие
от бисовете в кръвта ми.
Красива е мама –
пристегната в кръста китара,
която звъни
в ръцете на татко във тъмното.
Върти се солеят.
Оркестърът неуморим е:
пияни щурци
край пълната чаша житейска.
А аз съм тъй малка,
а аз съм зрънце безименно
край шумния дансинг.
И целия свят ме притиска.
...Сега спирам често –
казиното просто е къща,
а дансингът днес е
търкулнат отнякъде пръстен.
В турне е оркестърът –
от оня град няма завръщане.
И птица небето
във тази посока прекръства.
Елка Няголова
МОРСКОЕ КАЗИНО (перевод с болгарского языка на русский язык: Галина Климова)
Любимица мамы
в старом морском казино
петуния синяя
в шуме вечернего дансинга.
Еще далеко
от всех нас большая зима.
Еще счастлив отец,
державший за руку даму.
Луна, будто кран,
над нашим нависший столом,
наполнит бокалы,
но только совсем не вином,
а тайною ангельской,
что в венах с шипением бродит,
похоже точь-в-точь медовуха,
опрокинутая одним глотком.
Старое танго,
такое старое танго, –
в голове все плывет, –
аплодисменты! – и жарче кровь.
Счастлива мама –
пристегнута сбоку гитара,
и звенит
в отцовских руках сквозь тьму.
Танцует любимица…
Неутомим оркестр:
и пьяны сверчки,
от полноты бытия хлебнувши.
А я – так мала,
я – безымянное семечко
в шуме вечернего дансинга.
И мир так тяжел для меня.
…Я здесь часто стою, –
теперь казино – просто дом,
а дансинг сегодня
как сверкающее – откуда? – колечко.
Оркестр на гастролях –
из тех городов нет возврата.
Лишь птица
в той стороне все крестит небо.